Писмо до България ft. Валя Балканска Lyrics

Идвам от земята на светлината

На розите и на полята

Прегърнати от планината стара

Знаеш ли я

Със мен по жицата тръгни

И ще ти разкажа за нещата

От Батак съм, чичо

Знаеш ли Батак

Да

Ама не Вазовия, а във речника значещ тиня и блато

Предадохме сърцето, някога било е злато

На старите цивилизации познато

Сега сме спомен, деца сме на царе и на величие

Нашепва да станем от вековен сън

Че мракът в нас разтила се е, а не навън

Забравихме, че сме братя и сестри

История ни събира, а бъдещето ни дели

И винаги, когато дойде този момент

Се сещам за една велика песен

Текстът и вечен

Пей със мен

Вземи във този хубав ден

Една Българска роза от мен

Нека тя да ти напомня

С ароматния си глас

И ако тези думи не те просълзяват

Значи никога не си зървал как лъчи с утринна роса в Родопа се венчават

Как щом пролет дойде всичко живва и гори

Как Рила гордо над нас вечно бди

А пирин брани строго зад нея се мръщи криви

Как старата ни планина легнала вечен сън да спи

Уморена от битки за освобождение

Милва ли милва със сълзите си нашите деди

Там дето Левски се роди

Там дето Ботев за нас лежи

Там де Райна Княгиня с думи вечност ни уши

Там де на изток черното море в изгрева роди любов

Чакаща и измиваща нашите души

Тази песен е за теб, за нашите майки и бащи

Но най-вече е за бъдещето и децата ни

И когато малка мома цвете сбира

А юначе с лъвско си сърце тупти

Тази песен им пусни

Вземи във този хубав ден

Една Българска роза от мен

Нека тя да ти напомня

С ароматния си глас

Излел е Дельо хайдутин

Хайдутин, йенкесаджие

С Думбовци и с Караджовци