Sofia Ad Lyrics

Wake up to reality

Nothing ever goes as planned in this accursed world

The longer you live, the more you realize

That the only things that truly exist in this reality

Are merely pain, suffering and futility

Навънка с отрепките, виждат се гледките гнусни във сенките

София Ад, живота в панелките, често по преките стават засечките

Клошари зад блока се разлагат на пейките, толко е грозна картината

Демона в мен се събужда през зимата, отвътре студен - да си пасва на климата

В тая джунгла оцеляват само силните, отвътре са мъртви и живите

Изложба представям картините, умело обрисувани с римите

Пейзажите са от сивите, а типажите са от кривите

Миндилите пърхат със миглите - ценостите прогнилите

Не ме е страх от ада, шот живея там, много хора в тоя град, пак се чувствам сам

Пак препускам сам, дори и чувства вътре в мен да буйстват, знам уста запушвам, ням

Остаам, на никой не споделям, бате, залъка с мойте си разделям бате

Стаам по-краен от Боян Расате, кой щеше да си ти, ако го нема тате

От малък съм в тея неща, нощем въртя се, не мога да спя, да

Omerta закона, за тва, а, запушвам тая нейна уста, а

Луцифер ми се яви, кат жена, а, и за танц ми подаде ръка, а

И тихо ми каза така: тая съдба сам я избра, ааа

Доброто във мене отдавна отиде си, страх ме е в кво се превръщам

Затворник съм на мислите си и често сам се поглъщам

На любов не отвръщам, шот зад изгодата крие се тя

Уж аз съм маска, а те си крият плахите лица

Моите ме надъхват, твоите те дърпат

Друга група хора покрай мене се навъртат

За цивилки се озъртат, действат, не дрънкат

Твоите са мишки, в коментарите ми църкат

Билки се дърпат, мазилки се шмъркат

Зомбиленд - тука наркоманите се пръскат

От дрогата изтръпват, съдби се преобръщат

След неколко години със букети се прегръщат

Клуби песни не мога ти пея, мога ти разкажа как живея

Как се да се пробвам да оцелея, как съм долу, как беснея

Как живота не е хубав, а е гаден, как и в пълен град човек остава празен

Кажи кво готов си да напраиш, кат си гладен, кажи на кво готов си, бате, даже да си мразен

На дъното, в тъмното плувам, кат Кита, как съм никой не пита

В студеното времето момчето пак скита, кеша треа напипа

Шот нищо наготово нема, психика от травми разхлабена

Готов на всичко, бате, без дилема, нема да си ти аз ше го взема